История
Майкъл Фарадей открива, че когато дадено вещество се постави в магнитна среда, интензитетът на средата се променя от него. С тази информация той открива, че различните материали могат да бъдат разделени според техните магнитни свойства. Таблицата по-долу показва често срещаните феромагнитни и парамагнитни минерали, както и интензитета на полето, необходим за разделянето им.𝚝𝚑𝚎минерали.
Често срещани феромагнитни и парамагнитни минерали
Минерал Формула Сила на полето (kG)
Феромагнитни Магнетит {\displaystyle {\ce {Fe3O4}}}{\displaystyle {\ce {Fe3O4}}} 1
Пиротин {\displaystyle {\ce {Fe7S8}}}{\displaystyle {\ce {Fe7S8}}} 0,5 - 4
Парамагнитно Илменит {\displaystyle {\ce {FeTiO3}}}{\displaystyle {\ce {FeTiO3}}} 8 - 16
Звездно небе {\displaystyle {\ce {FeCO3}}}{\displaystyle {\ce {FeCO3}}} 9 - 18
Хромит {\displaystyle {\ce {FeCr2O4}}}{\displaystyle {\ce {FeCr2O4}}} 10 - 16
Хематит {\displaystyle {\ce {Fe2O3}}}{\displaystyle {\ce {Fe2O3}}} 12 - 18
Волфрамит {\displaystyle {\ce {(Fe,Mn)WO4}}}{\displaystyle {\ce {(Fe,Mn)WO4}}} 12 - 18
Турмалин 16 - 20
През 60-те години на 19-ти век магнитното разделяне започва да се комерсиализира. Използва се за разделяне на желязо от месинг. След 80-те години на 19-ти век феромагнитните материали започват да се разделят магнитно. През 1900 г. е въведено високоинтензивно магнитно разделяне, което позволява разделянето на практични материали. След Втората световна война най-разпространените системи са електромагнитите. Техниката се използва в пунктовете за скрап. Магнитното разделяне е разработено отново в края на 70-те години на 20-ти век с въвеждането на нови технологии. Новите форми на магнитно разделяне включват магнитни ролки, горни магнити и магнитни барабани.
В мини, където волфрамитът е бил смесен с каситерит, като например мините Саут Крофти и Ийст Пул в Корнуол, или с бисмут, като например мината Шепърд и Мърфи в Мойна, Тасмания, за разделяне на рудите се използва магнитно разделяне. В тези мини се използва устройство, наречено магнитен сепаратор на Уедърил (изобретен от Джон Прайс Уедърил, 1844–1906). В тази машина суровата руда, след калциниране, се подава върху конвейерна лента, която преминава под два чифта електромагнити, под които други ленти минават под прав ъгъл спрямо подаващата лента. Първата двойка топки е слабо намагнитена и служи за изтегляне на наличната желязна руда. Втората двойка е силно намагнитена и привлича волфрамита, който е слабо магнитен.[4] Тези машини са били способни да обработват 10 тона руда на ден.